І. Честота, географско разпределение и социална значимост за България.

ІІ. Определение. Класификация.

ІІІ. Клинични форми:
• По тежест – леки, средно-тежки, тежки и фулминантни;
• По протичане - остри, протрахирани

ІV. Усложнения на основното заболяване.

V. Лабораторни изследвания:
• Задължителен лабораторен минимум;
• Допълнителни лабораторни изследвания за доуточняване на тежестта и прогноза по отношение риск и протичане;
• Микробиологични / вирусологични/ изследвания за потвърждаване на диагнозата;
• Допълнителни иструментални диагностични методи / ехография, фиброгастроскопия, КАТ и MRI изследване и др./.
• Високоспециализирани лабораторни изследвания в подкрепа или изключване на диагнозата, необходими за лечението и прогнозата / PCR ; хибридизация и blot изследвания и др./.

V. Приципи на лечение:
• Етиологично:
• необходимост от антимикробно лечение – клинико-лабораторни критерии;
• продължителност;
• антимикробни средства – средство на избор от първи ред и алтернативни препарати;
• комбинирана терапия;
• болни, които не подлежат на етиологично лечение;
• Патогенетично;
• показания за провеждане - конкретни клинико-лабораторни критерии
• продължителност;
• оптимална терапевтична схема
• Симптоматично.

VІ. Лечение на усложненията в хода на основното инфекциозно заболяване

VІІ. Проследяване:
• Необходимост от контролни прегледи – конкретизирани на 1 –ви КП и 2-ри КП по време; мотиви за провеждане на 2-ри КП;
• Риск от хронифициране:
• необходимост от допълнително изследване;
• необходимост от консултация от друг специалист;
• започване на терапия / антимикробна и противовирусна / преди хронифициране на заболяването;

VІІІ. Профилактика:
• Кои пациенти подлежат на профилактика
• Кои пациенти не подлежат на профилактика Провеждане.