Рамка за консенсуси  по инфекциозни болести

І. Честота, географско разпределение и социална значимост за България. 

ІІ. Определение. Класификация. 

ІІІ. Клинични форми: 

• По тежест – леки, средно-тежки, тежки и фулминантни; 

• По протичане - остри, протрахирани 

ІV. Усложнения на основното заболяване. 

V. Лабораторни изследвания: 

• Задължителен лабораторен минимум; 

• Допълнителни лабораторни изследвания за доуточняване на тежестта и прогноза по отношение риск и протичане; 

• Микробиологични / вирусологични/ изследвания за потвърждаване на диагнозата; 

• Допълнителни иструментални диагностични методи / ехография, фиброгастроскопия, КАТ и MRI изследване и др./. 

• Високоспециализирани лабораторни изследвания в подкрепа или изключване на диагнозата, необходими за лечението и прогнозата / PCR ; хибридизация и blot изследвания и др./. 

V. Приципи на лечение: 

• Етиологично: 

• необходимост от антимикробно лечение – клинико-лабораторни критерии; 

• продължителност; 

• антимикробни средства – средство на избор от първи ред и алтернативни препарати; 

• комбинирана терапия; 

• болни, които не подлежат на етиологично лечение; 

• Патогенетично; 

• показания за провеждане - конкретни клинико-лабораторни критерии 

• продължителност; 

• оптимална терапевтична схема 

• Симптоматично. 

VІ. Лечение на усложненията в хода на основното инфекциозно заболяване 

VІІ. Проследяване: 

• Необходимост от контролни прегледи – конкретизирани на 1 –ви КП и 2-ри КП по време; мотиви за провеждане на 2-ри КП; 

• Риск от хронифициране: 

• необходимост от допълнително изследване; 

• необходимост от консултация от друг специалист; 

• започване на терапия / антимикробна и противовирусна / преди хронифициране на заболяването; 

VІІІ. Профилактика: 

• Кои пациенти подлежат на профилактика 

• Кои пациенти не подлежат на профилактика Провеждане.